RSS
Изображение

Ден на народните будители

1.11

Какво значи да си будител днес?

Из съчинения на седмокласници

    *  „Днес будители са тези, които не спират да се борят за справедливост. Тези, които не могат да стоят на едно място, знаейки, че светът не ще стане по-добър без действия.

Един от днешните будители, за които се сещам, е едно четиринадесетгодишно момиче на име Грета. Тя протестира за това, че хората не правят нищо, за да спрат климатичните промени, които могат да унищожат света.”  /Никола/

* „Да си будител, според мен, значи да насърчаваш хората да правят добри неща – да помагат, да четат, да пишат – всичко, което ни развива. Будители са учителите и писателите. Учителите те обучават, а писателите те пленяват с омайните си творби. Будителите са образованите хора, тези, които пишат различни научни статии – те са като живи енциклопедии по дадена област. Будителите предават знанията си на другите хора.”  /Божана/

* „Според мен да си будител е да правиш добро, да даряваш средства за училищна библиотека и закупуване на книги.” /Румен/

*„Будител днес значи да пробуждаш някого за просветление, за нови знания, да научиш някого на четмо и писмо. Най-често това са учителите. В днешно време все по-малко хора избират пътя на знанието. Този факт съкрушава учителите. Трябва повече хора да стават учители, за да подбуждат децата за учене.” /Ива/

*„Да си будител значи да подбуждаш хората да бъдат добри. Според мен хората преди са били по-добри и загрижени един за друг. Пазили са природата чиста. Въздухът е бил по-чист. Днешните будители трябва да подбуждат народа – да бъде като преди.” /Иван/

*„В днешно време будителите са учителите, защото те могат да те научат на много нови неща, да ти отворят очите за неща, които иначе няма как да разбереш.” /Мария/

* „Учителите са най-добрият пример за будители, защото те подбуждат към знание. Писателите пък подбуждат към промяна, към по-светло бъдеще на света.” /Никълъс/

*„Будител е човек, който подбужда народа. Той е лидер. Организира инициативи, които смята за полезни и водят към прогрес в обществото.

Сега будители почти няма. Те са много малко и не са известни. Това са учители, писатели и хора, които се занимават с изкуство. Хора, които вълнуват другите с делата си.” /Елена /

*„Будителите са тези, които насърчават хората да учат и да следват мечтите си.” /Дарина/

* „В миналото будители са били учителите. Те за били хората, които са давали образование на малки и големи и са били нещо като светци на науката, хора за почит и уважение. В днешно време, за съжаление, хората забравят за тази така важна професия, защото няма как да станеш например доктор, ако нямаш учители по биология и химия. Да си учител значи да бъдеш пример…” /Венцислава/

*„В миналото да си будител е било голяма чест. И днес е така, но сега никой не се вълнува от това. Ако попиташ някого на улицата кой пръв е преписал „История Славянобългарска”, той ще се замисли, а може и да не знае. За мен будители са писателите и учителите. Без тях народът щеше да е много беден духовно. Те са едни от най-важните хора на света.” /Мартин/

*„Да бъдеш будител днес означава да учиш хората на нови и интересни неща или да бъдеш изобретател. Учителите учат децата и така им помагат да развият своя интелект. Изобретателите пък създават неща, които допринасят за развитието на света. Треньорите събуждат в децата интереса да се развиват в областта на спорта. Писателите също са будители, защото чрез своите произведения развиват въображението ни. Децата, които помагат на свои приятели да се стегнат и да започнат да учат също са будители.”  /Цветан/

*„Будителите днес са учителите. Те ни дават най-ценните уроци за живота. Будителите пробуждат, с което печелят нашето уважение.” /Катрин/

*„Днес будители са нашите учители. Те събуждат в нас желанието да научим нещо повече, а и да оценим възможността ни за образование, защото в днешно време ние го приемаме за даденост. Преди нашето освобождение училището е било най-важното средство за създаването на националното самочувствие и самосъзнание на българите.” /Миа/

*„Днешните будители по-скоро имат за цел да подтикнат хората да си върнат това, което са извоювали възрожденските будители. Да пишем с българска азбука е важно – това е едно от малкото неща, които можем да направим днес, за да не загубим извоюваното от будителите през Възраждането. Днешните будители трябва да се борят да запазим същността си, която, както изглежда, все повече се губи под влиянието на други народи.” /Ирина/

*„Ако ги нямаше учителите, нямаше да има и другите уважавани професии. Будители са не само учителите. Будители са и треньорите, които събуждат спортния дух в децата. Будител е и майка ми, и баща ми, и като цяло алармата ми. Нали ме „събужда” всяка сутрин?” /Ема/

*„Да си будител днес е трудно, защото живеем в свят на много злини, жестокост и безочие. В днешно време да си будител означава да бъдеш добър, да помагаш на човек в нужда и да бъдеш съпричастен с другите, тъй като тези умения липсват у много хора. Будители са и хората, занимаващи се с изкуство, защото именно те притежават различни качества, които изразяват по оригинален начин. Да бъдеш будител е уникално. Всеки може да бъде будител, ако поиска.” /Анна/

*„Да си будител означава да поемеш отговорността за следващото поколение. Будителите са важна част от обществото, те събуждат в децата стремежа за знания, откриват какво им харесва и ги влече.” /Александър/

*„Будители са нашите родители, които още в ранна възраст ни учат да мислим и говорим, да пишем и да смятаме. Когато пораснем, отиваме  в училище при най-големите будители – учителите. Те ни обучават.” /Никола/

*„Да си будител е да си оригинален, свободен творец, който, чрез изкуството си, подбутва другите хора да открият и следват мечтите си. Будителите са рядкост, но когато бъдат намерени, те оказват своя позитивен ефект върху останалите.” /Мария /

*„Дали и днес има такива хора? Дали и днес има будители? Някои биха казали, че има – това са учителите. Но според мен не са само те. Учителите са един от най-ярките примери, но във всяка област има будители. Всеки, който търси промяната и стимулира другите да се борят за нещо ново и по-добро, може да се нарече будител.” /Ивана/

*„В днешно време децата от най-ранна възраст се облъчват от всякаква техника (телефон, компютър, телевизор). По този начин ние забравяме за природата и човешките отношения. Затова днес всеки един от нас може да бъде будител, като се опита да избяга от този виртуален капан.” /Борис/

*„Да си будител не означава само да провокираш хората да въстанат срещу робството, а и да ги накараш да се борят срещу илюзията, че природата е вечна и няма нужда от действия за запазването й. Това са хора, които се борят да променят нещата към по-добро.” /Кирил/

*„Светът далеч не е идеален. Да си будител значи да показваш недостатъците на обществото и да работиш за промяната към по-добро.” /Виктор /

*„В днешни дни будителите са писателите и хората, които подтикват към образование. Такъв е например Елин Пелин. Със своите творби той провокира читателите все повече да се интересуват от българската култура.” /Виктория/

*„В днешно време е важно да има будители, които да подбуждат останалите да бъдат себе си, да изказват мнението си свободно, без да бъдат дискриминирани.” /Мария /

*„Как ли щяха да се чувстват днес Паисий Хилендарски или Софроний Врачански, считани за едни от най-великите будители? За жалост много хора вече не уважават делото на тези дейци, които, макар и с малко, са помогнали за освобождаването на България. Може би защото не са живи днес и хората не мислят, че е нужно да ги почитат или просто не се интересуват от българската история и култура. Ако бяха живи днес, сигурно щяха да са щастливи от факта, че страната ни е свободна и независима, но ако погледат обществото ни, щяха да се разочароват…” /Лидия/

*„Има няколко лесни стъпки, с които можеш да се доближиш до образа на будител: първо: прочети една научно-историческа книга, второ: помоли дядо си или баба си да ти разкаже за някой будител, трето: предай наученото.” /Мартин/

*„Будителите са най-образованите хора. Те ти помагат да тръгнеш по правилния път. Аз много уважавам нашите будители, дано и другите изпитват същото.” /Теодор/

*„През Възраждането будителите вдъхвали надежда на хората, че свободата ще дойде с вяра и образование. Да си будител днес значи да караш хората да те слушат и да ти вярват. Да те следват.” /Филип/

*„Свързвам думата будител с учителите, защото те са хората, които събуждат желанието за знания в децата. Учителят трябва да бъде добър, весел, да е щастлив от това, че е учител. Той трябва да накара децата да заобичат предмета и да се радват, когато влязат в класната стая. Добрите учители са истинските будители и колкото повече има от тях, толкова по-образовани ще бъдем ние.” /Адриан/

 
Изображение

Будителска мисия – препис на „История славянобългарска“

FB_IMG_1572291881610

Началото е сложено!

Преписът е започнат!

За презентацията е нужен JavaScript.

 

Училищен конкурс „ Природата и детето“

За детска литературна творба /съчинение,приказка, стихотворение, фотоесе/

Обявен от 120 ОУ и Клуб „Книголюб“ в седмицата на природата в 120 ОУ „Г.С.Раковски“

Насоки: вдъхновение, въображение и осъзнаване на връзката с природата и отговорността към опазването ѝ.

Класиране:

Прогимназиален етап

1 награда: Миа Михайлова

Поощрителни награди: Никол  Бояджиева , Тодор Малджански

Начален етап:

1 награда: Ева  Павлова

Поощрителна награда – Ивет Милушева

1 награда:

Миа  Михайлова

Градина за размисъл

Лек вятър те погалва нежно, щом стъпваш отвъд портата на градината. Топлите есенни корони на дърветата висят над теб като покрив, скривайки те от измореното слънце. Опипваш грапавата кора на нисък клон; знаеш, че всеки момент тя ще се отрони. Вече падналите листа се сгушили в малки купчини. Усещаш как се смачкват под обувките ти. 

Сядаш на стара дървена пейка. Тя скръцва под теглото ти. 

Над теб расте скромно дръвче – много по-младо от другите. Едно от малкото му клончета е клюмнало под тежестта на червена ябълка. Протягаш се към нея. В момента, в който дръжката ѝ се отделя от клона, върху носа ти плисва капка. 

Поглеждаш нагоре – слънцето се скрило зад мрачни облаци. Чуваш как капките се приземяват по купчините листа и ги срутват. Малки лапички на животинки тупкат по пръстта към колибките си и скоро всичко замълчава. Оставен си сам с мислите си. 

Поглеждаш към ябълката, която все още стои в ръката ти. Отхапваш от нея. Вкусът ѝ ти припомня нещо.  

Нещо в далечното минало, в по-простото минало, когато все още бе малко дете без никаква грижа. Когато играеше с дружината си на криеница. Когато се разхождаше в гората и събираше ябълки.  

Само да можеше да бъдеш дете отново, само за един ден… 

Поощрителнa наградa:

Тодор  Малджански

Сезоните и аз

През сезоните ми се случваха най- различни неща, защото животът на едно дърво не е само листопад и цъфтеж.

 Аз бях  посаден през лятото, преди трийсет години. Тогава бях малка клечица, а сега съм много голямо дърво. По онова време бях ограден с мрежа и автомобилна гума. Всеки, който ме видеше, ми се радваше и ме поливаше с вода.

 След една година пораснах и вече повече приличах на дърво, но все още си бях малко – осемдесет сантиметра. Много деца си играеха около мен- жумяха, прикриваха се.

 Веднъж обаче едно дете се спъна на гумата и падна върху мен. Аз все още бях клечка, но за щастие бях жилаво, та тогава почти се счупих. Това стана през лятото, защото тогава всички деца си играят.

 През зимата беше по-скучно, но по-скучно не означава скучно! Често, когато някой хвърлеше снежна топка, ме уцелваше. Бяха и зимни празници. Върху мен накичваха позлатени ябълки и звезда.

 Един път обаче бяха закачили по-тежка ябълка и за малко да ми откъснат клон, защото бях на две-три години.

 Есента винаги е била тъжна за мен, защото листата ми падаха, децата тръгваха на училище, и нямаше кой да си играе с мен. Случи ми се дори, че ме бяха преценили за излишен и искаха да ме отсекат, но хората от местните блокове и къщи се противопоставиха, та бях спасен.

 През пролетта се радвах много, защото цъфтях, а децата свършваха училище и игрите започваха отново, засаждаха още дървета, въобще радост навсякъде. Единствено се притеснявах някое дете-състезател с колело, да не катастрофира в мен, защото веднъж бях на косъм от това.

 Всичко това се случваше през тези трийсет години и силно се надявам да продължат да се случват такива неща.

Поощрителнa наградa:

Никол Бояджиева

За презентацията е нужен JavaScript.

Начален етап:

1 награда – Ева Павлова

 

Поощрителна награда – Ивет Милушева

 

 

 

 

 
1 коментар

Публикувано от на 25/10/2019 в Конкурси, обща

 

Представяме …

downloadПалтото

на Серафим

 
Вашият коментар

Публикувано от на 17/06/2019 в обща

 

Среща с детския писател Никола Райков

Спечелил със своята книга „Добросъците“ наградата „Бисерче вълшебно“ с рекорден брой гласове на деца в историята на наградата – 648.

С автора и творчеството му може да се запознаете тук

На срещата тържествено бяха приети и новите членове на Клуб „Книголюб“

 

За презентацията е нужен JavaScript.

 
Вашият коментар

Публикувано от на 11/03/2019 в Личности, обща

 

3-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d1%8217103291_10210948728287933_8102611827252293836_n

Споделено от – https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10210948728287933&set=a.2202867224945.2117503.1045282465&type=3&theater

ХРИСТО ФОТЕВ

БЪЛГАРИЯ

Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!

В прозорците на тъмните ти влакове
душата ми се радваше на себе си…
В прозорците живота ми приличаше
на истински – приличаше на щастие!
Но се разбиха в тъмното прозорците
и вятъра ти ми разкъса дрехите..
Студено ми е – приеми ме в своите
обятия на селска Богородица!
Не ме отблъсквай, моля те, изслушай ме
и помогни ми да не лъжа повече!
Не позволявай да умра –
закриляй ме
от страшната магия на красивите
предмети и красивите подаръци…
Усмихвай се на масата ми дървена –
единствената маса на живота ми.
Не позволявай да умра – завинаги
да си запазя вярата в приятели…
Закриляй ми усмивката – помагай ми
да задържа до края добротата се!
И извади ме от кръга на многото
безименни жени – съпротивлявай се, –
за да заплача пред една-единствена
и майка тя да бъде на децата ми.
Не позволявай да умра –
закриляй ме
от страшното приятелство на хората,
които те изгубиха – показвай ми
измамата на техните ласкателства, –
не ме убивай с тяхното признание!
Сближавай ме със болките си, вдигай ме
с ръцете на внезапните си радости,
аз ще докосна своите съзвездия –
ще ги положа тихо пред нозете ти.
И приеме ме – издържа ли дългото
пътуване към тебе, съхранявай ме
в унесените устни на децата си,
за да живея – да живея истински!
Не позволявай да умра –
сближавай ме
и отсега с дълбоките си корени,
със корените плахи на цветята си,
с дърветата си отсега сродявай ме,
за да не мисля за смъртта – без никаква
уплаха да се върна във земята си,
да й прекрача прага с облекчение
и да замлъкна в тихите обятия
на майка ми!

Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!

 
Вашият коментар

Публикувано от на 03/03/2019 в Моята България, обща

 

1 март

Легенда за мартеницата

мартеница - легенда

 
Вашият коментар

Публикувано от на 01/03/2019 в обща, празници