RSS

Среща с детския писател Никола Райков

Спечелил със своята книга „Добросъците“ наградата „Бисерче вълшебно“ с рекорден брой гласове на деца в историята на наградата – 648.

С автора и творчеството му може да се запознаете тук

На срещата тържествено бяха приети и новите членове на Клуб „Книголюб“

 

За презентацията е нужен JavaScript.

Реклами
 

3-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d1%8217103291_10210948728287933_8102611827252293836_n

Споделено от – https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10210948728287933&set=a.2202867224945.2117503.1045282465&type=3&theater

ХРИСТО ФОТЕВ

БЪЛГАРИЯ

Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!

В прозорците на тъмните ти влакове
душата ми се радваше на себе си…
В прозорците живота ми приличаше
на истински – приличаше на щастие!
Но се разбиха в тъмното прозорците
и вятъра ти ми разкъса дрехите..
Студено ми е – приеми ме в своите
обятия на селска Богородица!
Не ме отблъсквай, моля те, изслушай ме
и помогни ми да не лъжа повече!
Не позволявай да умра –
закриляй ме
от страшната магия на красивите
предмети и красивите подаръци…
Усмихвай се на масата ми дървена –
единствената маса на живота ми.
Не позволявай да умра – завинаги
да си запазя вярата в приятели…
Закриляй ми усмивката – помагай ми
да задържа до края добротата се!
И извади ме от кръга на многото
безименни жени – съпротивлявай се, –
за да заплача пред една-единствена
и майка тя да бъде на децата ми.
Не позволявай да умра –
закриляй ме
от страшното приятелство на хората,
които те изгубиха – показвай ми
измамата на техните ласкателства, –
не ме убивай с тяхното признание!
Сближавай ме със болките си, вдигай ме
с ръцете на внезапните си радости,
аз ще докосна своите съзвездия –
ще ги положа тихо пред нозете ти.
И приеме ме – издържа ли дългото
пътуване към тебе, съхранявай ме
в унесените устни на децата си,
за да живея – да живея истински!
Не позволявай да умра –
сближавай ме
и отсега с дълбоките си корени,
със корените плахи на цветята си,
с дърветата си отсега сродявай ме,
за да не мисля за смъртта – без никаква
уплаха да се върна във земята си,
да й прекрача прага с облекчение
и да замлъкна в тихите обятия
на майка ми!

Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!

 

1 март

Легенда за мартеницата

мартеница - легенда

 

1 март

Picture

Червено-белите украшения идват от времето на хан Аспарух. Едно от преданията е, че той получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Птичката пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.
Друга легенда разказва, че владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат винаги заедно. Да бъдат силни и да не могат врагове да ги нападат и поробят.
След време хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба.
Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен владетел, за да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син, Баян, признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите – Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.
Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак, за да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и
Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само
птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от
стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели,  побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това застанал
пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са
заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.
***
Мартениците пазят къщата от злини, а хората от болежки, уроки. Те предвещават дълъг живот,
здраве и сила.
Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и
бял конец, без прибавки към него. В по-късни времена, в някои области в страната, на конците
вързвали златна или сребърна паричка, или синьо мънисто. Белият цвят символизира дълъг живот, червеният – здраве и сила.
Мартеницата е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белия цвят е втъкана чистотата и искреността на отношенията, а в червения – топлотата, на приятелството и взаимната обич.
Невестите носели мартениците отдясно, момите – отляво. Ергените – с разчепкани краища, а
зрелите мъже – изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.
В някои краища на страната наричат седмицата, започваща от 1 март, броените дни – по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. В народните вярвания Баба Марта е олицетворение на месец Март и на пролетта. Според преданията тя е сестра на Голям и Малък Сечко /Януари и Февруари/ и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва
силен вятър и облаци закриват Слънцето.
Широко разпространен е и друг обичай – избиране на ден: всеки си намисля определен ден до
22 март и по него познава каква ще му е годината – ако денят е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо – ще има трудности.Трябва да свалим мартеничката си, ако видим цъфнало дръвче, щъркел или лястовичка. Може да я вържем на цъфнала овошка или да я затиснем под камък.Копирано и редактирано от standartnews.com

 
 

Васил Левски

 

Ден на народните будители

201_narodni_buditeli23_l

Презентация, подготвена от В.Костова и В.Ценкова

 

Цветница

See the source image

<https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2FUhanieVMraka%2Fphotos%2Fa.432826846779318.101449.432821580113178%2F1804256872969635%2F%3Ftype%3D3&width=500>